Умората

Умората. 
Всемирната умора. 
Пропълзява по вените ни кротко. 
Умората. 
Ненаситна и преяла. 
Като кърлеж, забил се кръвожадно. 
Изсмуква всяка мисъл, 
пуска и упойка. 
Умората. 
Превръща се в точка, в тире, 
в потъмнена гласна и в запетая. 
Изсъхва й мастилото,
пожълтяват й листата. 
Умората. 
Потна, сбръчкана и тъжна.
Ругае тихо и после се прекръства. 
Умората запалва свещ и се посипва с пепел. 
Облича се в черно и подсмърча. 
Умората гостува без покана. 
Сбогува се с плие и с наздраве.